Ателие, което не хвърля нищо.

Ръчната керамика може да бъде разточителна, но не е задължително. Тук всичко е замислено така, че почти нищо да не отива за боклука. Ето какво се случва с всеки грам глина, капка вода и шепа глазура.

Глината се връща

Изрезките от струговане, несполучливите изделия и утайката от грънчарския кръг изсъхват и се рециклират — омесват се отново в работна глина. Докато не е изпечена, глината никога не става отпадък: може да се използва отново и отново, до безкрайност, докато срещне огъня.

Водата се утаява и връща

Водата от миене и от глазиране се утаява в кофи; бистрата вода се използва повторно, а утайката се изсушава и връща в глината. Нищо с глина или глазура в него не отива в канала.

Глазура на малки количества

Глазурите се забъркват на ръка точно колкото е нужно за едно изпичане, така че почти нищо не остава. Каквото остане, се съхранява и използва отново — не се излива.

Изпичане с мисъл

Пещта се пълни докрай, за да не се хаби едно изпичане за половин камара. Изделията се групират така, че да споделят бисквитеното и глазурното печене — по-малко ток, повече смисъл.

Опаковане без пластмаса

Поръчките се увиват в рециклирана хартия, картон и нарязани отпадъци — без домбри, без пластмасов пълнеж. Кутиите се използват повторно, когато може. Каквото пази вашето изделие, може да отиде директно в рециклирането или компоста.

И „вторите“ намират дом

Изделията, които не отговарят на мярката, не се изхвърлят — стават съдове за ателието, тестови плочки или отиват на разпродажба на втора употреба. Счупената бисквита се стрива на шамот за бъдеща глина.

Бавно, на ръка, с уважение към материала — това е и по-малко отпадък по своята същност. Един съд, направен да служи с години, е най-устойчивото нещо, което мога да предложа.